- Направи го! - държеше острието в грубата си ръка майка ѝ подавайки го с увереност към младото момиче.
- Не. - отказваше упорито, но ефект едва ли щеше да има. Майка ѝ бе вещица и знаеше какво прави. Доказаше се всеки път и понеже Лето знаеше това и знаеше, кое щеше да е най-мъдрото решение в тази ситуация продължаваше да настоява. Не искаше никой да умира. Не искаше да губи родителите си. Можеше да чуе виковете на баща си от долния етаж и макар да не ѝ бе биологичен баща я обичаше с цялото си сърце. Като подобаващ вещер също умееше да взима трудни решения и бяха готови да го направят. По дяволите, дори не искаха да чуят нейното мнение. Може би защото знаеха, че не би им го позволила. Който и да беше навън... каквото и да беше трябваше да са заедно, а онова, което майка ѝ я караше да направи нямаше как да им помогне. Не и сега.
- Лéти! - почти ѝ се скара набутвайки острието в ръцете ѝ - Трябваш ми! Трябваш ми за едно проклето нещо и ако искаш да си от полза, да помогнеш и на мен и на баща ти ще го направиш! Защото това ми трябва сега! Чуваш ли! Трябва да видиш! Усещам го и няма значение какво се случва в момента, ти трябва да го направиш, по дяволите! Вземи проклетия нож и го ползвай по предназначение, за да не го правя аз, глупачке! - изсъска между устните си, а очите на момичето почваха да се пълнят със сълзи. Тя не плачеше. Почти никога не плачеше, а емоционалното ѝ състояние винаги бе непоклатимо с онова характерно за нея спокойствие в погледа, но сега нещата бяха различни, защото знаеше какво щеше да се случи. Знаеше, че повече нямаше да ги види точно защото онова шесто чувство, което майка ѝ я молеше да призове в съзнанието си ѝ го казваше. Шепнеше го едва-едва, защото беше неизбежно.
- Но... вие...
- Направи го, по дяволите! - кресна за последно жената преди да се чуе затишието в долната стая. Двете жени застинаха. Три мъчителни минути тишина по-късно решителния поглед на майка ѝ се премести на ножа. Издърпа го изведнъж порязвайки ръцете на дъщеря си и го заби дълбоко в гръдния ѝ кош. Дъхът секна в гърдите ѝ, а изненадата ѝ замръзна на лицето.
- Обичам те,Лéти, но има по-важни неща от нас самите. Пази си, мила. - целуна покровителствено челото ѝ, а момичето се свлече в ръцете ѝ само за да бъде положено внимателно на пода.
- М---а---м--мм-- - гласът ѝ изгасна, а погледа ѝ блуждаеше из стаята. Сълзите се стичака по бялото ѝ лице и капеха на дървения под. Ножът стърчеше грозно от тялото ѝ, а организма ѝ отказваше предавайки се на онова, което го чакаше отвъд. Нещо далеч не толкова човешко колкото това тяло.
Глътката въздух бе така болезнена, че белите ѝ дробове се свиха в агония, а писъка заседна в гърлото ѝ. Лицето ѝ изпадна в отблъскваща гримаса. Опита се да помръдне от леглото, за да потърси майка си, но координацията ѝ липсваше и преди да се усети се претърколи на земята. Гръбнакът ѝ срещна твърдата земя, но нямаше време за подобни глупости. Кръвта напираше от очите ѝ пречейки ѝ допълнително за връщането ѝ в реалността. Трябваше да се вземе в ръце. Трябваше да намери родителите си преди да е станало късно. Знаеше, че са там. Знаеше, че я бе нямало сигурно с дни и нямаше представа кой я бе довел тук и кое по-точно бе това тук, но нямаше и значение. Сега най-важното бе да стигне до тях.
Руната блестеше на порцелановата ѝ кожа в нюансите на огъня.
Не беше сама.


- физическа характеристика: магията в жилите ѝ понякога кара очите ѝ да променят цвета си в нюансите на огъня.
- на 17 години, по-големият ѝ брат сключва сделка с демон обещавайки душата си. когато времето му изтича и е време да плати дълга си разкрива тайната си на семейството си. родителите му решават, че могат да заобиколят правилата и провеждат сложен ритуал костващ животите им, за да заключат демона в тялото на по-малката им дъщеря с помощта на руна. демона бива заключен успешно, но нещата не приключват. демонът е сравнително слаб но това не пречи понякога да излиза на повърхността.
- Асклеа - демон (алчност) - физическа характеристика: очите ѝ светят в лилавеникави отенъци - демонът е слаб за момента, образът му понякога се появява в огледалата или отраженията и много рядко, единствено когато Лето е слаба, може да бъде изцяло в своя облик променяйки чертите на гостоприемника си - fc: Ni Ni