sitri, great prince of hell a.k.a. muse melodius

demon, part of the lesser key of solomon, bound to the second circle of hell (lust); fc: robert sheehan

В един единствен ден горещ,
ден летен и като че в пещ,
горчиво плачеше един човек,
седящ на врящия асфалт мек
пред тъмните порти
на едни определени мрачни двори.
Но дали е дъжд, дали е пек,
човека чакаше го път нелек
че мъка страшна него гони
из стрехи и из балкони,
но колкото и да ѝ бяга
и той, и тя нивга се не спряха
докато не стигна от точка А до точка Б.
На сърце му бе едно дете,
което като Кошчей Безсмъртни беше
бледно, болест страшна го мореше.
И затова човека клет
стоеше пред черни порти и жив плет
с надежди и молби горещи
за една едничка само среща
с господаря на този дом вълшебен -
че той бе демон страшен и нетленен.
Демон красив и демон жесток,
демон бе той на нежен порок.
Със сили ужасни, опасни,
и думи лъжливи, зехтинови, мазни.
Думи омайващи и очи омайни,
очи, които крият много тайни.
А тези очи, ледени по природа
(каквато бе всъщност и неговата порода)
бяха особено опасни,
понеже даваха надежди празни,
а щом надежда обещаеше една,
за нея той искаше невъзможна цена.
Влезе човекът тихо, и изложи
сърцето си пред тоз мрачен велможа,
и бе попитан от демона напет:
"Какво ли да поискам от теб?
Не си ни артист, ни поет...
Спомените откак си бил на пет?
Или пък пръстен самороден?
Или да ми извършиш грях първороден?"
И дивният демон продължи да умува,
докато в човека страх бушува,
ръцете треперят, сърце се вълнува
а челото загоряло във пот плува.
И в миг се перлена усмивка разкри
иззад нежни бузи и алени устни,
а красивото зло
заговори само.
"Но от всички съкровища на света
най-прекрасна е чистата душа,
и не се лъжа сега,
когато смятам че и твоята е една."
Човекът сведе глава и не проговори,
защото все пак, що да стори,
щом той сам на крака
бе дошъл да излиза на глава
и помощ да търси от демон красив -
това никога нямаше край щастлив.
Със свито сърце подпис стовари
на хартията и в миг всичко пари,
всичко гори и пламък
обви го, и камък
падна върху сърце му, и за зла беда
глас гръмовно изрева,
и от чешърска усмивка озарен
бе на демона нежният като венчелистче тен.
"Както нощта се сменя със ден,
ти попадна в моя плен.
Търсеше ти на дилема една
отговор и непосилна цена
ти плати, но сега...
Всичко това е голяма шега!
Обещанията мои за теб са мечта,
но край, това е!", продължи да се лее речта.
"Чуй мойте думи, не са лъжа,
коварна е таз магична красота-
а щом изчезнеш ти с последен дъх свой,
твойта цена ще стане дан мой.
Веднъж само на син на Адама
бях пленник, но повече няма."
Но дали не долавяше в гласа му тъга?
"Отдавна вече съм си изпълнил дълга."
И демона страшен изчезна във мрак,
само за да прилъже друг някой пак.
И горкия, измамен, невинен човек,
дошъл само за да получи лек
в гърчове и в крясък, ек,
за години много, дори век,
в плющящ дъжд и палещ пек,
проклинаше се, че бе човек.