Dazai Park

Той беше гняв

И още тогава, в онзи далечен живот си спомняше, че винаги е било така. Но не беше онзи видим и разпознаваем гняв; не. В него се криеше ледена форма на тихо негодувание, замаскирано с ледено изражение, което сякаш никога не се променяше.
Не помнеше много от живота си като магьосник или вещер. Не помнеше защо в ума му са загнездени тези емоции, нито защо последната секунда живот, която помнеше бе пропита с ярост. Ярост от какво? От безсилие? От това, че написаната история за него щеше да приключи?
Дазай /името, което сам си бе дал/ знаеше, че историята му няма да приключи тук. И все пак? Все пак -гняв, безсилие, ярост. Изпълваха го и сякаш прилепваха върху кожата му, докато съществуваше там някъде. В Ада.
Очите му не приличаха на онова, което бяха преди, но олицетворяваха сякаш неговата истинска същност. Ледени и безцветни. Студени. И все пак -остри, като ледена висулка.
"Дазай".
Име, което носеше със себе си същата, но и съвсем различна същност.
"Дазай".
Някога си спомняше защо.
"Дазай".
Сега това беше без значение.
"Дазай".
Нямаше и ден в който да не се връщаше в секундата, когато пое дъх извън Ада.
"Дазай".
Това щеше да бъде името му. Името му щеше да бъде Гняв. Студен, тих и смразяващ.
Дазай.

demon/ used to be a blood witch/ fc: byun baekhyun