Scarlett Lemar

Залъгваха децата за съществуването на феи и чудовища, които живееха под леглото, а тъмнокоската можеше да бъде и двете. Но тя беше от онези чудовища, които се криеха под леглото, тя влизаше в леглото ти и отнемаше спокойният ти сън. Можеше да те преследва дълго, да те накара да бягаш, докато всеки мускул в тялото ти се предаде. Характерът й бе хармония от върхове и спадове, от добродетели и демони, от ярки, харизматични черти и една тъмна непредсказуемост, която плашеше. Онова, което оставаше скрито от околните и тихо спеше, лесно се пробуждаше и госпожицата можеше за секунди да се превърне в звярът, който дълго да те преследва.
Не бе винаги такава. Преди не бе омърсена от живота, но когато видя жестоката му страна, тя също се промени към жестокост. Бяха й отвърнали с лошо и нямаше да видят нищо по-добро от нейна страна.
* * *
„Бягай“ каза кротко на мъжа, промъкнал се толкова близо до нея и хвърли поглед към останалите, които щяха да го последват. Нямаше да позволи да я хванат отново, щом веднъж се бе измъкнала. „Ти си така крехка, няма как да ми навредиш.“ Думите му я подразниха, наивността му я подразни, той я смяташе за крехка. Той смяташе една първична сила, каквато бе огънят, за крехка; смяташе Скарлет за крехка, само защото беше жена. Нямаше да я преследват като ловен трофей, ако не представляваше опасност. А този наивник, заслужаваше съдбата си. С усмивката й лумна и пожарът, повличайки всичко в своята стихия. Завихри се около нея, докато пред погледа й не остана друго освен огньовете - танцуващите пламъци, примесващи топли цветове в себе си. Когато всичко утихна, видя какво се бе случило около нея, посрещна последиците. Останалото след нея бе пустош. Вдигна глава и мръдна един катранено черен кичур от пред лицето си. Щом се огледа, ахна в захлас, нямаше нищо около нея, освен черна пепел, единственият цвят идваше от златната жарава, която я бе обградила. Завъртя се в кръг, изучавайки всичко. Това беше първият път, в който осъзна мащабите на силата си, осъзна защо преследваха тези като нея. Но не знаеха, че така само бяха събудили злото. Един умен човек не показваше на един звяр как да бъде такъв, не го затваряше, за да се предпази от него, по никакъв начин не подсказваше за разрушителната му сила.
А те, освен, че бяха затворили звяра, го бяха и подразнили...