Evangeline Lothar

Казваха, че лудостта течеше във вените на семейство Лотар. Еванджелин и по-големият й брат - Филип не вярваха в това. Мислеха, че това е просто история, която бяха измислили, за да плашат малките деца. Баща им беше традиционен вещер, който бе старомоден и твърде нормален, а майка им бе загинала кратко след раждането на Ева. Семейство Лотар им се струваше твърде нормално, но грешаха. 
Филип винаги беше по-смелия, по-бързия, по-добрия от двамата. Той беше толкова дързък, че избра да поеме по пътя на кръвта. Път, от който малката Ева толкова се страхуваше. Тя беше едва на дванадесет, когато баща й я повика в кабинета си. Каза й, че Филип е обърнал гръб на семейството им, че е станал кръвен вещер и не е могъл да плати цената на магията. Брат й беше мъртъв  и се очакваше, че Еванджелин никога нямаше да спомене името му, защото бе посрамил фамилията им. Никога повече не го споменаха, въпреки че младата вещица търсеше обяснение от баща си. Така и не разбра пълната истина. Семейство Лотар се интересуваше повече от репутацията си пред сборището, отколкото от чувствата на наследниците си. Ева никога не разбра нито как точно е загинал брат й, нито причината да поеме по пътя на кръвната магия.
Баща й почина, когато беше на двадесет. Така и не успяха да се сближат, не и по начинът, по който беше близък със сина си. Продаде семейния дом, за да купи по-малка къща, в която нямаше да се чувства толкова самотна. Истината е, че нищо не се промени. Домът й продължаваше да бъде все толкова тих.