Carina Adamó

Да попадне в дом за изоставени деца вероятно бе най-лошото, което можеше да се случи на едно невинно същество. Именно от дом бе започнала и историята на Карина - изоставена на прага едва няколко дни след раждането си. Късметът й се усмихнал бързо, не успяла да вкуси от нищетата и мъката от това да расте на подобно място. Била осиновена след няколко месеца от семейство с един син, което отчайващо желаело момиченце, но бременноста на жената била преминала толкова зле, че нямало как да зачене отново. Осиновителите й били силно религиозни, уповавали се на Господ, вярвали в силата и чудесата му. Във вярванията на католицизма била отгледана и Карина. От малка я учели на смиреност и добродетели, денят и започвал и свършвал с молитва. Но не усещала нито една дума да минава през душата й, за нея всяка молитва била просто текст, който е задължена да издекламира с монотонен глас. Контролът на осиновителите й и упоритото й побутване към религията единствено я потискали и депресирали. Младото момиче намирало спасение във фантастични книги, които осиновителите й веднага заклеймили като нещо дяволско. Всички забрани единствено я тласнали към окултното, без дори да подозира колко общо има с историите за вещици, които чете. В действителност Карина е потомка на кръвна вещица, която я изоставила след раждането, смятайки, че ако расте сред хората ще бъде в безопасност. Едва ли някой щеше да бъде, когато тайната й излезеше наяве. С годините държанието на Карина все повече се разграничавало от това, на което така упорито я учели. Всяка следваща година откривала по нещо ново - цигарите, алкохола, сексуалността си. Скандалите в семейството е превърнали в ежедневие, докато след поредния ден капката не преляла чашата и не згонили Карина от дома си, отричайки се от нея.